Ахмед Доган се обяви за програмен парламентарен кабинет
Снимка Булфото
Почетният ръководител на ДПС Ахмед Доган произнесе обичайното си програмно слово пред елита на Движение за права и свободи на тържеството по случай настъпването на новата 2019 година, написа вести.бг.
В него той декларира, че сега няма потребност от предварителни парламентарни избори, само че упорства за смяна на модела и съставянето на програмен парламентарен кабинет. Публикуваме словото на Ахмед Доган, което е оповестено на уеб страницата на Движение за права и свободи, без редакторска интервенция:
" Уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа!
Динамиката на политическото време е доста значим феномен. Цикличността на закъснение и ускорение на темпоритъма на политическото време, от време на време с очевидни признаци на аритмия, трасира проекциите на бъдещето. Отварят се неподозирани портали във времето, които провокират нови самооценки, преосмисляне на света и опция за смяна на ориентацията ни в него.
Тъкмо по този метод мигрантската вълна към Европейския съюз сложи на сериозно тестване базовите полезности на европейската културна и мисловна история: разумност, независимост, отговорност, приемливост, непоклатимост, сигурност, взаимност и обществена отговорност. Тези основополагащи полезности обаче фундират и идеологиите на либерализма, консерватизма и на обществената концепция. Затова се подхвана и остарелия шлагер за „ края на идеологията ”, която да бъде сменена с ефикасна имиджология…
Мигрантите провокираха срив на мултикултурността и рецесия на толерантността. Стана ясно, че прагът на „ търпимостта и толерантността ” пада внезапно, в случай че несъмнено политическо събитие нарушава комфорта на „ гостоприемника ”. Последствията от тази обстановка са генериране на неодобрение и негативизъм към разликата и другостта. За да „ бъде в час ” с настоящото обществено пространство Политиката се трансформира в ситуативна игра за търсене краткотрайни салда за потушаване на общественото неодобрение и напрежение. Това е обща политическа действителност в Европейски Съюз.
От аналитична позиция, сякаш е явно, че Европейски Съюз търси изхода от тази тупикова обстановка в предпоставянето на гъвкавата разумност за правене на разнообразни политики. Но „ връщането ” към политическия Разум, като пиедестал на европейската модерност, значи нужда от обща визия за света плюс продуциране на общоприемлив ред, в това число и на международен ред. А подготвен ли е Европейски Съюз за сходен ангажимент към себе си и към света?
В този ред на мисли и Свободата копнее да бъде „ рационална независимост ”. В противоположен случай Улицата ѝ зове другото лице на неразумност, ситуативност и емоционалност… Защото Свободата знае от опит, че може да бъде и помитащ всички деструктивен индивид на безредието…
От позиция на този обновен портал на усещането през последните 5- 6 години се вижда наклонност за промяна на визията и модела за развиване на света:
от отворен свят и преобладаващо положителен за мир, добросъседство, разцвет, качество на живот, права и свободи на индивида, поощряване на интеграционните процеси,
към затворен свят, битка за превъзходство, проява на нови военни технологии, превъоръжаване, териториални искания, превръщането на ембаргото в геополитически инструмент за напън, рецесия на толерантността.
Светът става все по-неопределен и непредвидим с явно увеличение на рисковите полета и санитарните зони в планетарен мащаб. И това се случва при занижени варианти за конфликтност сред обществото и страната и сред обособените съперничещи се страни.
Това е забележима наклонност освен за неустойчивост и неустановеност, само че и общо подстрекателство за пробуждане на духа на Злото в необятния и тесния смисъл на думата. А отдадените знаят, че Злото има доста по-дълбоки корени в човешката същина от Доброто…
Това положение на глобалната социо-културна среда в допълнение укрепва с нападателен негативизъм човешките взаимоотношения, въплътен в завистта, користта, алчността и омразата. Меркантилизмът е на път да погълне хуманизма. Набъбващият евроскептицизъм усилва недоверието към главните европейски полезности, респективно и към всички политически партии. Поставя се под въпрос „ публичния контракт ” сред партии и гласоподаватели, което рефлектира пагубно върху самата същина на представителната народна власт. Политическата субектност на главните институции и на систематичните партии се тресе, което основава предпоставки за превръщането на Улицата в главен състезател в Политиката.
Това събитие основава удобна почва за посявка и избуяване на популизмите и национализмите, които тревожно се ситуират в европейското политическо пространство.
От това най-общо проспектиране на обратите на политическото време без разбор ни излиза наяве, че България не прави изключение от него.
През последната година и половина релацията управляващи-опозиция, както и взаимоотношенията сред главните институции в лицето на парламент-правителство-президент имат една обща линия: всички станаха „ майстори на спорта ” в печеленето на врагове - персонални, партийни и институционални.
Ниското ниво на разбиране и схващане на политическите действителности избива в пара-политически диспути, които непрекъснато се зареждат от самопроизвеждащи се скандални обстановки.
Твърде надалеч сме от настройката, че Политиците би трябвало да продуцират събития, а не да вървят след тях. Когато Улицата стартира да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е към този момент прекомерно късно.
Един от най-тревожните обстоятелства в най-ново време е събитието, че ние въобще не се трогваме от перманентното ни закъснение от темповете на развиване на Европейски Съюз. Просто го одобряваме за даденост, която може да се завещае на идващите генерации.
Далеч сме от разбирането, че възходящата беднотия е съществена причина за увеличението на престъпността и корупцията. Бедността води до рисково преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия хайлайф на страната.
Не ни е прелестно даже да се позамислим, че от началото на прехода милион и половина български жители са напуснали страната. И съгласно разнообразни социологически изследвания още един милион са в очакване да сторят същото. През последните 10 години има фрапантен спад на задграничните вложения с 85%. Шокиращ е фактът, че освен бедните търсят препитания в чужбина. И българските предприемачи бягат от страната и влагат в други страни. Защо?
Основна причина за това е изкривеният ангажимент на страната към стопанската система на страната. Държавата не може да си разреши лукса да бъде единствено наблюдаващ и „ нощен надзирател ” на стопанския живот на страната. Погрешно поднесената неолиберална идея за тотална дерегулация на новородената пазарна стопанска система я осакати. Сега нямаме нито пазарна стопанска система, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в стопанската система. Държавата се отдръпна от стопанския живот на страната, само че продължава да се вживява в ретроградната си роля на главен шеф и санкциониращ фактор на бизнеса.
Това положение на „ разкривен стоеж ” на страната към българската стопанска система не е от през вчерашния ден. Тази матрица ѝ се зададе с приватизацията на главните икономически активи и наложеният валутен контрол на страната.
Липсва ни одобрено схващане, че държавната администрация не основава богатства и стопански напредък, а я прави стопанската система, и най-много българските работодатели.
Тъкмо по тази причина полюсите на взаимозависимост би трябвало да се трансформират фрапантно: бизнесът дефинира политиката, а не назад. Защото страната като основен инструмент на политиката е надстройка на икономическата база на обществото.
Основната роля на страната е да основава законодателни и административни условия за привличане и правене на действителни вложения, които усилват брутния народен артикул. Данъците, акцизите и таксите са действителните доходи на държавния портфейл. Държавата не би трябвало да се прави на всемогъщ предприемач. Но страната би трябвало да има директен ангажимент като главен приоритет да предизвиква вложенията и да уголемява пазарната ниша на българския бизнес, а не да трансформира страната в периферен пазарен сегмент на непознати производители.
Крайната нужда от повече държавност в стопанската система не е протекционизъм. Правят го всички европейски страни с развити стопански системи. Това е главен приоритет на страната в изискванията на пазарна стопанска система и народна власт. Още по-точно - в изискванията на създаване и одобряване на действителна пазарна стопанска система и на пазарна народна власт, плюс обществена правдивост по евростандарти.
В този европейски и народен подтекст стратегически приоритет на България е ускореното догонващо развиване по отношение на междинния стандарт на Европейски Съюз. Ние би трябвало да имаме три пъти по-бърз напредък по отношение на средноевропейското повишаване на брутния артикул на глава от популацията. Паднем ли под 6%, е индикация, че нещата не са подредени както би трябвало. И най-неприятното е, че с още едно потомство се обричаме да бъдем най-бедната страна в Европейски Съюз.
Нито една партия няма нужния политически и експертен потенциал за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този запас. Защото „ обединяването прави силата ”!
Това събитие ни дефинира и източника, и форм̀ата за смяна на модела за ръководство на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развиване на България. Изрично наблягам, че смяната на „ модела ” не допуска промяна на „ системата ”, която е заложена в Конституцията на страната. Промяната на модела на ръководство по нов метод реорганизира властовата система на страната, съгласно консенсусно възприетата стратегическа цел за ускорено развиване на България.
Политическият статус на парламентарния програмен кабинет няма нищо общо и със служебното държавно управление, тъй като в него се включват всички партии, които са влезнали в Народното събрание с ясно дефинирани цели за десетина и повече години, и с отчитане на нововъзникващи обстановки и проблеми.
Парламентарните избори дефинират правото и тежестта на присъединяване на политическите сили в състава на Програмния кабинет. Явно е, че има нужда от усилване на институционалния, експертния и на гражданския надзор. Разбира се, преди всичко е нужно построяването на относително повсеместен „ работен ” план с динамични параметри за ускорено развиване на страната по цели и браншове.
Програмният парламентарен кабинет за ускорено догонващо развиване е сериозен тест за това - до каква степен сме узрели и подготвени да надмогнем нашето партийно-политическо его и да създадем нещо значително за стандарта на живот на хората. Да им покажем, че има светлина в тунела!
На евроизборите, на локалните избори и на идващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да показа план за ускорено развиване на страната, които да провокират публичен спор.
Към днешна дата обществото и страната нямат потребност от предварителни парламентарни избори. Нещо повече, даже: би трябвало да създадем нужното ръководещите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия.
Използвам случая да ви пожелая радостни коледни празници! ".
Почетният ръководител на ДПС Ахмед Доган произнесе обичайното си програмно слово пред елита на Движение за права и свободи на тържеството по случай настъпването на новата 2019 година, написа вести.бг.
В него той декларира, че сега няма потребност от предварителни парламентарни избори, само че упорства за смяна на модела и съставянето на програмен парламентарен кабинет. Публикуваме словото на Ахмед Доган, което е оповестено на уеб страницата на Движение за права и свободи, без редакторска интервенция:
" Уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа!
Динамиката на политическото време е доста значим феномен. Цикличността на закъснение и ускорение на темпоритъма на политическото време, от време на време с очевидни признаци на аритмия, трасира проекциите на бъдещето. Отварят се неподозирани портали във времето, които провокират нови самооценки, преосмисляне на света и опция за смяна на ориентацията ни в него.
Тъкмо по този метод мигрантската вълна към Европейския съюз сложи на сериозно тестване базовите полезности на европейската културна и мисловна история: разумност, независимост, отговорност, приемливост, непоклатимост, сигурност, взаимност и обществена отговорност. Тези основополагащи полезности обаче фундират и идеологиите на либерализма, консерватизма и на обществената концепция. Затова се подхвана и остарелия шлагер за „ края на идеологията ”, която да бъде сменена с ефикасна имиджология…
Мигрантите провокираха срив на мултикултурността и рецесия на толерантността. Стана ясно, че прагът на „ търпимостта и толерантността ” пада внезапно, в случай че несъмнено политическо събитие нарушава комфорта на „ гостоприемника ”. Последствията от тази обстановка са генериране на неодобрение и негативизъм към разликата и другостта. За да „ бъде в час ” с настоящото обществено пространство Политиката се трансформира в ситуативна игра за търсене краткотрайни салда за потушаване на общественото неодобрение и напрежение. Това е обща политическа действителност в Европейски Съюз.
От аналитична позиция, сякаш е явно, че Европейски Съюз търси изхода от тази тупикова обстановка в предпоставянето на гъвкавата разумност за правене на разнообразни политики. Но „ връщането ” към политическия Разум, като пиедестал на европейската модерност, значи нужда от обща визия за света плюс продуциране на общоприемлив ред, в това число и на международен ред. А подготвен ли е Европейски Съюз за сходен ангажимент към себе си и към света?
В този ред на мисли и Свободата копнее да бъде „ рационална независимост ”. В противоположен случай Улицата ѝ зове другото лице на неразумност, ситуативност и емоционалност… Защото Свободата знае от опит, че може да бъде и помитащ всички деструктивен индивид на безредието…
От позиция на този обновен портал на усещането през последните 5- 6 години се вижда наклонност за промяна на визията и модела за развиване на света:
от отворен свят и преобладаващо положителен за мир, добросъседство, разцвет, качество на живот, права и свободи на индивида, поощряване на интеграционните процеси,
към затворен свят, битка за превъзходство, проява на нови военни технологии, превъоръжаване, териториални искания, превръщането на ембаргото в геополитически инструмент за напън, рецесия на толерантността.
Светът става все по-неопределен и непредвидим с явно увеличение на рисковите полета и санитарните зони в планетарен мащаб. И това се случва при занижени варианти за конфликтност сред обществото и страната и сред обособените съперничещи се страни.
Това е забележима наклонност освен за неустойчивост и неустановеност, само че и общо подстрекателство за пробуждане на духа на Злото в необятния и тесния смисъл на думата. А отдадените знаят, че Злото има доста по-дълбоки корени в човешката същина от Доброто…
Това положение на глобалната социо-културна среда в допълнение укрепва с нападателен негативизъм човешките взаимоотношения, въплътен в завистта, користта, алчността и омразата. Меркантилизмът е на път да погълне хуманизма. Набъбващият евроскептицизъм усилва недоверието към главните европейски полезности, респективно и към всички политически партии. Поставя се под въпрос „ публичния контракт ” сред партии и гласоподаватели, което рефлектира пагубно върху самата същина на представителната народна власт. Политическата субектност на главните институции и на систематичните партии се тресе, което основава предпоставки за превръщането на Улицата в главен състезател в Политиката.
Това събитие основава удобна почва за посявка и избуяване на популизмите и национализмите, които тревожно се ситуират в европейското политическо пространство.
От това най-общо проспектиране на обратите на политическото време без разбор ни излиза наяве, че България не прави изключение от него.
През последната година и половина релацията управляващи-опозиция, както и взаимоотношенията сред главните институции в лицето на парламент-правителство-президент имат една обща линия: всички станаха „ майстори на спорта ” в печеленето на врагове - персонални, партийни и институционални.
Ниското ниво на разбиране и схващане на политическите действителности избива в пара-политически диспути, които непрекъснато се зареждат от самопроизвеждащи се скандални обстановки.
Твърде надалеч сме от настройката, че Политиците би трябвало да продуцират събития, а не да вървят след тях. Когато Улицата стартира да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е към този момент прекомерно късно.
Един от най-тревожните обстоятелства в най-ново време е събитието, че ние въобще не се трогваме от перманентното ни закъснение от темповете на развиване на Европейски Съюз. Просто го одобряваме за даденост, която може да се завещае на идващите генерации.
Далеч сме от разбирането, че възходящата беднотия е съществена причина за увеличението на престъпността и корупцията. Бедността води до рисково преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия хайлайф на страната.
Не ни е прелестно даже да се позамислим, че от началото на прехода милион и половина български жители са напуснали страната. И съгласно разнообразни социологически изследвания още един милион са в очакване да сторят същото. През последните 10 години има фрапантен спад на задграничните вложения с 85%. Шокиращ е фактът, че освен бедните търсят препитания в чужбина. И българските предприемачи бягат от страната и влагат в други страни. Защо?
Основна причина за това е изкривеният ангажимент на страната към стопанската система на страната. Държавата не може да си разреши лукса да бъде единствено наблюдаващ и „ нощен надзирател ” на стопанския живот на страната. Погрешно поднесената неолиберална идея за тотална дерегулация на новородената пазарна стопанска система я осакати. Сега нямаме нито пазарна стопанска система, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в стопанската система. Държавата се отдръпна от стопанския живот на страната, само че продължава да се вживява в ретроградната си роля на главен шеф и санкциониращ фактор на бизнеса.
Това положение на „ разкривен стоеж ” на страната към българската стопанска система не е от през вчерашния ден. Тази матрица ѝ се зададе с приватизацията на главните икономически активи и наложеният валутен контрол на страната.
Липсва ни одобрено схващане, че държавната администрация не основава богатства и стопански напредък, а я прави стопанската система, и най-много българските работодатели.
Тъкмо по тази причина полюсите на взаимозависимост би трябвало да се трансформират фрапантно: бизнесът дефинира политиката, а не назад. Защото страната като основен инструмент на политиката е надстройка на икономическата база на обществото.
Основната роля на страната е да основава законодателни и административни условия за привличане и правене на действителни вложения, които усилват брутния народен артикул. Данъците, акцизите и таксите са действителните доходи на държавния портфейл. Държавата не би трябвало да се прави на всемогъщ предприемач. Но страната би трябвало да има директен ангажимент като главен приоритет да предизвиква вложенията и да уголемява пазарната ниша на българския бизнес, а не да трансформира страната в периферен пазарен сегмент на непознати производители.
Крайната нужда от повече държавност в стопанската система не е протекционизъм. Правят го всички европейски страни с развити стопански системи. Това е главен приоритет на страната в изискванията на пазарна стопанска система и народна власт. Още по-точно - в изискванията на създаване и одобряване на действителна пазарна стопанска система и на пазарна народна власт, плюс обществена правдивост по евростандарти.
В този европейски и народен подтекст стратегически приоритет на България е ускореното догонващо развиване по отношение на междинния стандарт на Европейски Съюз. Ние би трябвало да имаме три пъти по-бърз напредък по отношение на средноевропейското повишаване на брутния артикул на глава от популацията. Паднем ли под 6%, е индикация, че нещата не са подредени както би трябвало. И най-неприятното е, че с още едно потомство се обричаме да бъдем най-бедната страна в Европейски Съюз.
Нито една партия няма нужния политически и експертен потенциал за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този запас. Защото „ обединяването прави силата ”!
Това събитие ни дефинира и източника, и форм̀ата за смяна на модела за ръководство на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развиване на България. Изрично наблягам, че смяната на „ модела ” не допуска промяна на „ системата ”, която е заложена в Конституцията на страната. Промяната на модела на ръководство по нов метод реорганизира властовата система на страната, съгласно консенсусно възприетата стратегическа цел за ускорено развиване на България.
Политическият статус на парламентарния програмен кабинет няма нищо общо и със служебното държавно управление, тъй като в него се включват всички партии, които са влезнали в Народното събрание с ясно дефинирани цели за десетина и повече години, и с отчитане на нововъзникващи обстановки и проблеми.
Парламентарните избори дефинират правото и тежестта на присъединяване на политическите сили в състава на Програмния кабинет. Явно е, че има нужда от усилване на институционалния, експертния и на гражданския надзор. Разбира се, преди всичко е нужно построяването на относително повсеместен „ работен ” план с динамични параметри за ускорено развиване на страната по цели и браншове.
Програмният парламентарен кабинет за ускорено догонващо развиване е сериозен тест за това - до каква степен сме узрели и подготвени да надмогнем нашето партийно-политическо его и да създадем нещо значително за стандарта на живот на хората. Да им покажем, че има светлина в тунела!
На евроизборите, на локалните избори и на идващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да показа план за ускорено развиване на страната, които да провокират публичен спор.
Към днешна дата обществото и страната нямат потребност от предварителни парламентарни избори. Нещо повече, даже: би трябвало да създадем нужното ръководещите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия.
Използвам случая да ви пожелая радостни коледни празници! ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ